Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) публикуваха проучване за глобалното, регионално и национално излагане на работещите на продължително работно време ( ≥55 часа /седмица) и свързаните с това по-високи рискове от исхемична болест на сърцето и инсулт сред работещите.

Пандемията от COVID-19 наложи дистанционната работа като част от противоепидемичните мерки и се превърна в норма за много икономически отрасли. В допълнение, броят на хората, които имат удължено работно време, се увеличава и в момента представлява 9% от цялото световно население. Тази тенденция излага още повече работещите на риск от свързана с работата инвалидност или преждевременна смърт.

В първия глобален анализ за загубата на живот и увреждане на здравето, свързано с дългото работно време, СЗО и МОТ изчисляват, че през 2016 г. 398 000 души са починали от инсулт. Между 2000 и 2016 г. броят на смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания, свързани с проодължителното работно време, се е увеличил с 42%.  Около една трета от общата прогнозна тежест на свързаните с работата заболявания се дължи на по – дългото работно време, това го прави фактор номер едно за професионални заболявания. Изследването прави следните изводи: работа от 55 или повече часа седмично е свързана с приблизително 35% увеличение на риска от инсулт и 17% увеличение на риска от смърт от исхемична болест на сърцето в сравнение с работни смени от 35 до 40 часа работа седмично.

Този нов анализ идва, когато пандемията COVID-19 хвърля светлина върху управлението на работното време и ускорява развитието, което може да засили тенденцията за по-дълго работно време. Като мярка от страна на работодателите СЗО и МОТ предлагат в двустранните или колективни трудови договори между работодатели и работници да се гарантира гъвкавото работно време, като същевременно се договарят максимален брой работни часове. Да се поддържат графици, за да се гарантира, че работната седмица не надвишава 55 часа.

Източник: СЗО, МОТ