Работата от разстояние се извършва извън помещенията на работодателя, като работещите използват информационни и комуникационни технологии (смартфони, таблети, лаптопи и настолни компютри). Въпреки че дистанционната работа се отнася до мобилна работа от всяко място, различно от офиса, работата от вкъщи е най-често срещаното явление.

Нарастващата дигитализация и наличието на нови технологии правят работата от разстояние достъпна за много офис служители. Технологии и инструменти като видеоконферентни разговори, технология за облачни изчисления и наличност на WI-FI позволяват на работниците да общуват и да поддържат връзка с колегите си, спестявайки значително време за пътуване до работното място. Домашната дистанционна работа е във възход от няколко години.

Европейското рамково споразумение за работа от разстояние от 2002 г. определя правилата с които гарантира, че работещите от разстояние се ползват от същите права за защита на здравето и безопасността като служителите, работещи в помещенията на работодателя. Отговорността на работодателя остава да предотврати професионалните рискове и, ако не е възможно, да ги оцени и намали. Директива 89/391 и съответните директиви, националното законодателство и колективните договори, работното оборудване се прилагат еднакво за работещите от разстояние. Отговорност на работника от разстояние е  да спазва правилата на компанията в ежедневната си работна рутина и организация.