Прогнозното проучване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа от 2026 г. разглежда как климатичните промени могат да променят труда в Европа през следващите 10 до 25 години.

Разработени са четири сценария до 2050 г., основани на две условия: доколко последователно се управляват климатичните политики и доколко безопасността и здравето при работа остават действителен приоритет.

  • При най-благоприятния сценарий зеленият преход върви успоредно със силна превенция на професионалния риск. Новите работни места се проектират с мисъл за безопасността, а рисковете се оценяват още преди въвеждането на технологии, материали и производствени процеси. Запазват се обаче познати опасности при физически тежък труд и в малките предприятия, които разполагат с по-ограничени ресурси.
  • Друг възможен сценарий предвижда отлично защитени работни места за малка група висококвалифицирани работещи, но слаба защита за хората в неформална заетост и по веригите на доставки.
  • При ускорен и закъснял зелен преход, климатичните цели могат да изместят изискванията за безопасност. Тогава новите зелени отрасли биха създали повече работа, но и повече злополуки, физическо натоварване и психосоциален риск.
  • Най-неблагоприятният сценарий е свързан с отслабени публични системи, несигурна заетост и ограничен контрол върху условията на труд.

Променя ли се оценката на риска ?

За службата по трудова медицина климатичният риск, се разглежда във връзка с конкретната трудова дейност, работното място и здравното състояние на работещия. Особено значение имат работата на открито, тежкият физически труд, използването на лични предпазни средства при висока температура, сменният режим, недостатъчната аклиматизация и съпътстващите заболявания.

Оценката на риска трябва да обхване и новите професионални експозиции при производство и поддръжка на възобновяеми енергийни системи, рециклиране, работа с батерии, нови химични вещества и материали, като се отчете съчетаното действие на топлина, физическо натоварване, химични агенти и психично напрежение.

Какви трябва да са практическите действия за работодателя ?

  • Да актуализира оценката на риска при промяна на климата, технологията, материалите или организацията на труда.
  • Да планира работа и почивки според температурата, физическото натоварване и необходимостта от аклиматизация.
  • Да осигури вода, подходящи помещения за възстановяване, работно облекло и лични предпазни средства, съобразени с топлинното натоварване.
  • Да организира обучение за ранните признаци на топлинен стрес, действията при извънредни метеорологични условия и безопасната работа с нови технологии.
  • Да насочи здравното наблюдение към ранно откриване на неблагоприятни промени и към групите с повишена чувствителност.
  • Да включва работещите и комитетите или групите по условия на труд при обсъждането на мерките и при наблюдението на тяхната ефективност.

Каква е ролята на службата по трудова медицина ?

Службата по трудова медицина подпомага работодателя:

  • при оценяването на риска,
  • в анализа на данните от измерванията и здравното наблюдение,
  • при определянето на уязвимите групи,
  • с предложения за организация на труда и обучение на работещите.

Заключение: Безопасността и здравето при работа следва да бъдат заложени още при планирането на всяка климатична, технологична и организационна промяна. Зеленият преход не трябва да се осъществява за сметка на здравето на работещите, които го реализират.

Източник: European Agency for Safety and Health at Work. Foresight Study on the Occupational Safety and Health Implications of Future Climate Change-Related Developments and Crises. Summary. EU-OSHA, 2026.