Работа в горещините: как да предпазим здравето на работещите

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при неблагоприятен микроклимат не се изчерпва с измерване на температурата. Необходима е цялостна трудовомедицинска оценка на съчетаното въздействие на температурата, влажността, движението на въздуха, топлинното облъчване, физическото натоварване и продължителността на експозицията.

Какви са нормативните изисквания?

Основните изисквания са определени в Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.

За постоянните работни места в закрити помещения през топлия период максималната допустима температура е:

• до 28°C при лека и средно тежка физическа работа;
• до 26°C при тежка физическа работа.

При висока външна температура и наличие на топлинно натоварване се допускат по-високи стойности:

• до 31–33°C при лека и средно тежка работа;
• до 29–31°C при тежка работа.

Конкретната допустима стойност зависи от вида на работата и от това дали помещението е с незначително или значително топлинно натоварване.

За непостоянните работни места температурата може да превишава външната температура в 14:00 часа с не повече от 3°C при незначително и с не повече от 5°C при значително топлинно натоварване.

Изисквания са определени и за относителната влажност и скоростта на движение на въздуха, като те се оценяват в зависимост от температурата и тежестта на извършваната работа.

Какво представлява топлинният стрес?

Топлинният стрес възниква, когато организмът не успява да отдаде натрупаната топлина и да поддържа нормална телесна температура. Причината обикновено е съчетание от:

• висока температура и влажност;
• пряко слънчево или технологично топлинно облъчване;
• недостатъчно движение на въздуха;
• тежко физическо натоварване;
• продължителна работа без достатъчно почивки;
• плътно работно облекло или ЛПС, които затрудняват топлоотдаването.

Първите признаци могат да бъдат силна жажда, обилно изпотяване, главоболие, гадене, замайване, слабост, раздразнителност и мускулни крампи. При продължаващо натоварване могат да настъпят топлинен синкоп, топлинно изтощение, увреждане на мускулната тъкан и топлинен удар.

Кои работещи са по-уязвими?

Повишено внимание е необходимо към:

• новопостъпилите и неаклиматизираните работещи;
• лицата, завръщащи се след продължително отсъствие;
• бременните и по-възрастните работещи;
• лицата с намалена работоспособност;
• работещите със сърдечносъдови, бъбречни, дихателни, неврологични или метаболитни заболявания;
• лицата, приемащи лекарства, които влияят върху терморегулацията и водно-солевия баланс.

За тези групи може да бъде необходима индивидуална трудовомедицинска преценка и временно адаптиране на работата.

Какво трябва да осигури работодателят?

През топлия период работодателят следва да планира и прилага комплекс от технически, организационни и профилактични мерки:

• оценка на риска от неблагоприятен микроклимат;
• измерване на параметрите при представителни и най-неблагоприятни условия, когато оценката показва необходимост;
• ефективна общообменна и локална вентилация, охлаждане, засенчване и екраниране на топлинните източници;
• достатъчно количество достъпна питейна вода и прохладни или сенчести места за почивка;
• физиологичен режим на труд и почивка, допълнителни почивки и ротация при повишено топлинно натоварване;
• организиране на тежката работа в по-хладните часове;
• постепенно аклиматизиране на новопостъпилите и завръщащите се след продължително отсъствие;
• подходящо работно облекло и лични предпазни средства;
• обучение за ранните симптоми и действията при топлинен инцидент;
• организация за наблюдение, първа помощ и своевременно повикване на спешна медицинска помощ.

Мерките трябва да бъдат съобразени с реалните условия, тежестта на труда, продължителността на експозицията и здравната уязвимост на работещите.

Работа на открито при предупреждение от НИМХ

При работа на открито работодателят трябва да следи прогнозите и предупредителните кодове на НИМХ и да актуализира организацията на труда според конкретния риск.

Преди това могат да се приложат промяна на работното време, преместване в по-хладни часове, допълнителни почивки, ротация и временно ограничаване на тежките дейности.

Какво трябва да правят работещите?

• да приемат вода редовно, без да изчакват появата на жажда;
• да използват определените почивки и прохладните или сенчести места;
• да носят предоставеното работно облекло и необходимите ЛПС;
• да следят собственото си състояние и поведението на колегите;
• да съобщават незабавно при главоболие, гадене, замайване, слабост, крампи, обърканост или нарушена координация.

Как се действа при съмнение за топлинен удар?

Топлинният удар е животозастрашаващо състояние. Особено тревожни признаци са обърканост, неадекватно поведение, нарушена координация, загуба на съзнание, гърчове и силно повишена телесна температура.

1. Работата се прекратява незабавно.
2. Подава се сигнал на телефон 112.
3. Пострадалият се премества на прохладно и сенчесто място.
4. Започва активно охлаждане – освобождаване от излишното облекло, намокряне с хладка вода и обдухване.
5. Лицето не се оставя без наблюдение.
6. При нарушено съзнание не се дават течности през устата.

Превенцията започва преди появата на симптомите

Топлинният стрес е предвидим и до голяма степен предотвратим професионален риск. Навременното измерване на микроклимата, правилно организираният режим на труд и почивка, достъпът до вода, аклиматизацията и обучението на персонала защитават здравето на работещите и намаляват вероятността от трудови злополуки.

Източник: Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места, ИА „Главна инспекция по труда“.